Позицията на БНД за:

Ирландия каза “да” на Лисабонския договор

Ирландското "да" на Лисабонския договор, известен като Договора за реформи на ЕС, открива пътя за институционално обновяване на Съюза и по-нататъшно развитие на Обединена Европа. Чрез очакваното влизане в сила на Договора ние от БНД вярваме, че ще бъдат поставени дългосрочните основи на един обновен Европейски съюз - способен да се изправи пред новите предизвикателства на глобализиращия се свят, готов да се вслуша по-пълноценно в своите граждани и най-вече "въоръжен" с общата политическа воля да действа единно. Предлаганите в документа промени ще допринесат за подобряване на работата на ЕС, ще спомогнат да се намали евро-бюрокрацията, да се гарантира демократичната отчетност, да се засили ролята на отделните граждани и националните парламенти, да се осигури по-тясната и бърза кооперация между държавите-членки по въпроси от общ интерес. Разбира се, като дясномислещи хора, независимо от преобладаващите позитиви, които носи Лисабонския договор, от тук нататък ние не бива да приспиваме нашата политическа бдителност пред опасността ЕС постепенно да се превърне в една свръхдържава с наднормени правомощия. Трябва да си даваме сметка, че въпреки 50-те години история зад гърба си Съюзът все още дооформя своята същност и облик и поради тази причина всички страни-членки продължаваме да се намираме в хода на един грандиозен политически и социален проект. Средствата и начинът, по който този проект се развива от тук нататък изискват прагматична преценка, здрав разум и трезва оценка на всяка стъпка. За нас вече е време да загърбим евроскептицизма или евроентусиазма, характерни за предприсъединителния процес и първите години от членството на България, за сметка на един европрагматизъм. Прагматизъм, който да ни даде ясен поглед за това как по най-добър начин могат да бъдат отстоявани и защитавани българските интереси и приоритети в ЕС. Така ще можем да преценим доброто и лошото, плюсовете и минусите, изгодите и заплахите от бъдеща Обединена Европа и да се предпазим от грешките, допускани в миналото. Най-вече е необходимо България, българските политици и гражданско общество да заемат ролята на равноправен участник в процеса на интеграция и изграждане на ЕС, а не да изпаднат в позицията на "безгласни букви", които приемат безкритично всяко едно предложение на европейските си старши партньори.