Позицията на БНД за:

Промени в здравното осигуряване

Две седмици след представянето на идеите за изменения в здравното осигуряване от министър Божидар Нанев управляващите от ГЕРБ лансираха променен проект по същия въпрос. Освен повишаването на осигуровката от 8 на 10% и въвеждането на задължително допълнително здравно осигуряване, внимание в него заслужава и идеята за разпределение на средствата, натрупани от здравни вноски. В частни фондове ще се осигуряват частично активните работещи българи, а тези, чиито вноски в момента се поемат от държавата, ще продължат да се ползват изцяло от услугите на НЗОК. Увеличаване на здравните вноски е необходима стъпка, но тя трябва да е предшествана или най-малкото съпровождана от една серия от реформи за успешна промяна в българското здравеопазване. Вече станахме свидетели как повишаването на здравната вноска от 6% на 8%, наложено от предходното управление, без това повишаване да е част от цялостна стратегическа визия за развитие на сектора, само по себе си не доведе до желания положителен резултат. Добра е идеята за повишаването на прозрачността и изясняване на това, кои и в какъв размер разходи за конкретните здравни дейности се поемат от НЗОК, и кои трябва да се покрият от пациентите – кешово или чрез частните фондове, ако имат допълнителна осигуровка.  Така гражданите постепенно ще разберат, че трябва да си направят допълнителна доброволна здравна осигуровка, защото в този случай доплащането ще им излиза много по-евтино, отколкото, ако плащат директно. Като цяло спорно обаче остава намерението чрез планираното двупроцентово увеличение да се въведе задължително доброволно здравно осигуряване. Получаване наготово от частните фондове на част от събраните от държавата задължителни вноски едва ли е най-доброто решение за дългосрочна реформа в системата. Нещо повече чрез новата идея в тях да се осигуряват задължително единствено работещите граждани в активна възраст, които най-малко ползват медицински грижи, се въвежда една допълнителна преференция и изкуствена защита за частните фондове. Освен това не бива да се забравя, че именно активните българи са тези, които плащат на солидарен принцип най-голям размер на здравни вноски, заради по-високите си доходи, и по-този начин спомагат за частично покриване на дефицитите в държавната здравно-осигурителната система. Разочароващо е, че новите управляващи, въпреки заявките, се отказват от въвеждането на доплащането в здравеопазването. Тази мярка може да активизира дейността на фондовете на базата на свободната конкуренция. В крайна сметка е ясно, че някои управленски стъпки биха били непопулярни в краткосрочен план, но отказът от предприемането им би лишил за пореден път България от качествена дългосрочна здравна реформа.