Позицията на БНД за:

ГЕРБ и АТАКА инициират национален референдум за новините на турски език

Най-малкото екстравагантна изглежда идеята в ситуация на бушуваща криза, затруднени държавни финанси и необходимост на максимално свиване на публичните харчения да се организира референдум, който би глътнал 18 милиона лева от парите на данъкоплатците. Извън прагматичната финансова равносметка обаче се повдигат и редица други сериозни въпроси. На първо място е този дали въобще е необходимо да бъде организирано всенародно допитване по една толкова маргинална на обществения дневен ред тема. Нужно ли е да бъде изразходван сериозен държавен ресурс и обществена енергия за това дали трябва да има 10 минутна емисия в напълно негледаемото време от 16:10 ч. на езика на едно от основните малцинства в България? Ако се направи проучване дори само сред българските граждани от турски произход вероятно ще се окаже, че голяма част от тях не следят тази емисия. Нейното наличие се приема от тях просто като една косвена гаранция за защитата на техните права в демократична европейска България. Истината е, че макар към днешна дата темата за новините на турски език да изглежда неадекватна дневния ред на преобладаващата част от българските граждани, кампанията по провеждането на референдум по нея ще разгорещи страстите и ще доведе до поредното изкуствено разделение на обществото ни. Разделение, в което поле за изява ще получат отново радикални псевдо-патриотични формации от едната страна на барикадата и една конкретна политическа сила, монополизирала представителството на турския етнос в България, от другата. Именно поради тази причина настояването за референдум по тази тема не може да бъде прието по друг начин, освен като желание да се направи политическа услуга на тези партии да излезнат от публичната изолация, в която изпаднаха след парламентарни избори 2009 г. Същевременно се вижда как прагматичния политически дебат по важните приоритети за бъдещето на България умишлено или не е оставено на заден план. За пример може да бъде дадено очакваното решение Народното събрание да излезе в дълга празнична ваканция при наличието на близо 50 неприети ключови законопроекти – при това вече близо половин година след идването на новото парламентарно мнозинство.