Позицията на БНД за:

България и ERM II

Няколко месеца след идването си на власт правителството на ГЕРБ постави като основен приоритет влизането на България в ERM II, така наречената чакалня за еврото, с цел бързото присъединяване към Еврозоната. Тази мярка, за която ние от предишната дясноцентристка опозиция настоявахме в края на предходния мандат, беше приветствано от политици, макроикономисти и анализатори. Считаме, че това решение бе крачка в правилна посока с оглед на дългосрочните положителни ефекти за страната в посока на повишаване на финансовата стабилност и инвестиционното доверието в страната, понижаване на лихвените нива, освобождаване на ресурс от сегашния фискален резерв и откриване на възможност за бъдеща монетарна политика. За съжаление в петък министър председателя Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков обявиха поредното отлагане във времето на кандидатурата на България за ERM II. Това се случва след няколко месечни усилия, при които фискалната политика бе подчинена на горната цел и постигане на нисък бюджетен дефицит за 2009 г., дори за сметка на неизплатени задължения към бизнеса. Аргументите на правителството изглеждат основателни с оглед на некоректните данни на предходните управляващи за изпълнението на бюджетите за 2008 и 2009 г. и необходимостта от тяхната ревизия. Въпреки това самият министър Дянков заяви, че тази ревизия няма да рефлектира на бюджет 2010 и правителството ще направи всичко възможно за постигане на максимум 3% в съзвучие с Маастрихтските критерии. От позицията на тази декларация петъчното решение на управляващите за бърз отказ от плановете за влизане в ERM II през тази година не изглежда достатъчно оправдано. Това може да се превърне в поредната необходима реформа, по която за известен период няма да се прави нищо. Надяваме се, че това отлагане не се приема, заради желанието на правителството през тази година да "купи" социалното си спокойствие чрез разхлабване на бюджетната дисциплина и предприемане на популистки мерки. Данните за изпълнението на бюджета за 2010 от последните месеци с повишаване на публичните харчения в ситуация на остър спад в приходната част загатват за подобна опасност. В крайна сметка цената на подобно кратковременно спокойствие за кабинета може да се окаже дългосрочна нестабилност за България - увеличаване на икономическата несигурност, понижаване на кредитния рейтинг и оттам повишаване на лихвите. Последствията ще са спад в интереса на инвеститорите към страната ни, затруднено финансиране както на държавата, така и на бизнеса и в резултат сериозно забавяне на икономическия растеж.