Позицията на БНД за:

Кабинетът залага 4,8 % дефицит, който ще се финансира основно от фискалния резерв

Решението на правителството за спешна актуализация на държавния бюджет в средата на годината е действие, заслужаващо адмирации. За разлика от предходно управление, настоящото признава, че заложените в Бюджет 2010 макроикономическите допускания и разчети се нуждаят от промяна с оглед на изменените условия. В кризисна ситуация и динамично променящи се икономически и финансови показатели е редно държавата да демонстрира отговорност и да понесе част от тежестта на кризата. За съжаление обаче проектът за актуализация на държавния бюджет не дава напълно адекватен отговор на негативните процеси, а по-скоро демонстрира поредния опит за отлагане на болезнени мерки. Залагането на твърде висок бюджетен дефицит, който е извън рамките на допустимите в ЕС 3%, е признание, че т.нар анти-кризисни мерки за закрепване на фиска са се провалили, а необходимото съкращение на разходите на държавните ведомства и за издръжка на администрацията не се е случило в очаквания обем. Вече имаме негативния пример на съседна държава, в която отказът от навременното изпълнение на тези стъпки е довел до необходимостта от тяхното шоково прилагане. Вижда се обаче, че дори в настоящия момент българските управляващи не само не могат да обуздаят напълно разходите на отделните ведомства, но и умишлено не предприемат съкращаване на средствата за силовите министерства и тези за социалните плащания. Ясно е, че балансирането на един "продънен" бюджет може да се случи или чрез засилена фискална дисциплина и намаляване на публичните харчения, или чрез увеличение на данъците. Намерението на правителството да покрие  основната част от очаквания за 2010 г. дефицит чрез фискалния резерв е опит за купуване на временно спокойствие, който обаче няма да реши проблема дългосрочно. Само след няколко месеца в края на годината управляващите ще са изправени пред сходно на сегашното положение при изготвянето на Бюджет 2011. Тогава обаче фискалният резерв ще е близо до критичния минимум и изходът ще е в споменатото покачване на данъците или в шоково свиване на публичните харчения, вероятно включващо и разходите за социални плащания и пенсии. Междувременно обаче финансовата стабилност на България ще е поставена под заплаха, валутният борд ще е подложен на огромен натиск, а доверието на чуждестранните инвеститори ще е сериозно разклатено. За пореден път ставаме свидетели как желанието до последния възможен момент да се провежда краткосрочна популярна политика по линията на най-малкото обществено съпротивление води страната ни към дългосрочни финансови и икономически проблеми.