Позицията на БНД за:

Неефективност на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество

Една от основните оценки за функциониране на един държавен орган би трябвало да бъде неговата ефективност. В случая с Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, виждаме сериозно изоставане по този показател. От досегашната дейност и спечелени дела на тази институция държавният бюджет е получил едва 230 хил. лв. директно и още 430 хил., присъдени от съда, които фискът може да потърси чрез държавното съдебно изпълнение. Към това може да прибавим и имоти с неясна стойност, които стоят практически непродаваеми и за които държавата плаща издръжка. На този фон разходите на Комисията за досегашното й съществуване възлизат на 31,6 милиона като повече от половината от тези пари са отишли за заплати и осигуровки на нейните членове. Подобна тежест за българските данъкоплатци би била донякъде оправдана, ако с работата си този държавен орган изпълняваше превантивна и „възпитателна" роля за онези лица, решили да се обогатят чрез престъпна дейност. В крайна сметка обаче се оказва, че за шест години Комисията е успяла да спечели едва 16 дела и да загуби останалата 1/3 от водените процеси. Същевременно недообмислената нормативна база, въз основа на която работи държавния орган, практически може да го превръне в механизъм за оказване на натиск върху всеки неудобен на властта бизнесмен и предприемач.  Тези дефекти, напълно очаквано, дават поле за увеличаващ се брой искове срещу България в Страсбург. В заключение, за шест години от своето съществуване Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, не е доказала нито своята ефективност, нито своята превантивна обществена роля срещу престъпно обогатяване, поради което е крайно наложително нейния състав, организация на работа и нормативна база да бъдат променени, за да може този орган да изпълнява някакви реални ползотворни функции.