Позицията на БНД за:

Минималните осигурителни прагове ще са по-високи следващата година

Когато бяха въведени през 2003 минималните осигурителни прагове бяха необходим инструмент, способстващ за изсветляване на сивата икономика и по-добра защита на правата на работещите. В настоящият момент при коренно променена ситуация в икономиката и на пазара на труда е необходимо да се актуализира отношението към минималните осигурителни прагове и ползата от тях. Правителството на ГЕРБ обаче в нехарактерен за дясно управление маниер продължава да приема минималните прагове като дисциплинираща мярка за спазване на трудовото законодателство. Подобно рестриктивно административно мислене показва, че стремежът на държавата чрез практиката на минималните прагове е не толкова да защити работниците, колкото да си осигури по служебен начин по-високи приходи за хазната и осигурителните системи. Изоставащата събираемост и нарастването на сивата икономика след тазгодишното увеличение на осигурителната тежест показва, че този подход е грешен. Ежегодното повишаване на минималните прагове атакува последствието от проблема, а не неговата първопричина. Поради това ефектът винаги ще е частичен, като в случая има опасност дори от задействане на негативни процеси в някои сектори на икономиката. Очакваният и през следващата година ръст на минималните осигурителни прагове вероятно няма да намали сивата икономика, но ще предизвика съкращаване на персонал особено в малките и средните фирми, които трудно биха понесли ново повишение на данъчно-осигурителното бреме. От тази гледна точка е адекватно да се заложи на дясноцентристкия рационален подход и да се обмисли дали минималните осигурителни доходи не са вече неподходящ инструмент в променената ситуация на българския пазар на труда. Време е да се вземат предвид интересите на представителите на малкия и среден бизнес. В крайна сметка, практиката от предкризисните години у нас показа, че най-добрият стимул за изсветляване на икономиката по отношение на заплащането на труда е намаляване на данъчно-осигурителното бреме. В допълнение е необходима реформа на пенсионния модел от сегашната разходопокривна система, с преобладаващо държавно участие, към частна капиталонатрупваща пенсионна система. Положителните характеристики на капиталонатрупващия модел са многобройни, но най-важните от тях са свързани с повишаване на стимулите на гражданите да се осигуряват на база на реалните си доходи. Явно обаче подобен реформистки подход няма да бъде предприет, докато управляващите в България се държат не като прагматични държавници, а като синдикалисти, преследващи краткосрочни популистки цели.