Позицията на БНД за:

Според представителите на българския бизнес цената на природния газ продължава да се определя непрозрачно

От дълги години в България се разиграва еднотипен сценарий по отношение на цената на природния газ. Той може да бъде описан на просто по следния начин: монополният обществен доставчик „Булгаргаз" отправя заявка за определено по-високо от очакванията ниво на повишение на цените, от  регулативния орган ДКЕВР заявяват, че подобно увеличение е неаргументирано и невъзможно. Следва известен период на медиен шум и „преговори", в чийто край държавната комисия и „Булгаргаз" си стискат ръцете на по-ниско равнище на повишаване на цените – чрез този сценарий на „доброто и лошото ченге" едновременно се симулира защита на обществени интерес и се изпълняват исканията за увеличаване на цената на газа на доставчика-монополист. При подобна схема губещ винаги е потребителят, било той домашен или бизнес ползвател. На свой ред реалните функции на ДКЕВР остават напълно неясни - дали Комисията защитава интереса на българските потребители, дали изпълнява някакви псевдосоциални задачи или пък просто скрито придава обществено приемлив вид на исканията на енергийните монополисти. БНД подкрепя мнението на българския бизнес, че няма яснота по причините и разписанието, спрямо които ДКЕВР променя цената на природния газ. Компонентите, които определят цената, не са конкретно формулирани и направени публично достояние. Логиката, по която повишаването се извършва на три месечни интервали, понякога в значителни размери, също. При държавен монопол върху вноса на газ, чиято цена се определя с решение на държавна агенция, не би следвало да има липса на информация за нуждите на пазара, която да се вземе предвид при съставяне на политиката на регулатора. Остава въпросът защо тогава промените в цената на газа не са предвидими, плавни и публично обявени в разумен срок, а най-често решени на закрито заседание на ДКЕВР дни преди влизането им в сила? В резултат на това статукво, бизнесът не може адекватно да планира разходите си да годишна база и това намалява неговата конкурентоспособност. Много често ценовата политиката на държавния монопол води до обезсмисляне на частни инвестиции в енергийна ефективност. Възможността за непланирани разходи, както и епизодично повторение на повишения на цената на газа, могат да доведат до отлив на чужди инвестиции. Те увеличават т.нар. икономически и политически риск в развитието на бизнес в България. Едно прагматично бъдещо управление трябва да обърне внимание на всички тези негативни последици от държавната политика в енергийния сектор, за да бъде предотвратен вредния за икономиката енергиен хаос в страната.