Позицията на БНД за:

Експерти от НОИ за пенсионната реформа: ниски пенсии и замразени осигуровки

Прогнозите на експертите от НОИ, върху които стъпва пенсионната реформа на правителството, предвиждат ниски пенсии в България най-малкото до 2020 г. Разчетите планират подържане на сегашното ниво на осигурителната тежест,  запазване на сегашните нива на пенсиите с леки инфлационни индексации и продължаване на практиката на покриване на дефицита в НОИ с трансфери от държавния бюджет. Единствените реформистки стъпки са по отношение на увеличаване на пенсионната възраст, повишаване на стажа и премахване на някои привилегии за ранно пенсиониране. Всички тези мерки обаче са насочени единствено към спестявания в пенсионната система с очаквани ефекти най-рано след 5-7 години. По отношение на приходната част, която може да се окаже ключова за реформата, една от малкото промени, които се обсъждат е криминализирането на невнасянето на осигуровки с цел ограничаване на плащанията „под масата" и сивата икономика. Подобна рестриктивна мярка сама по себе си обаче едва ли би имала толкова положителен ефект, ако не бъде съпроводена с допълнителни стратегически промени в пенсионния модел. БНД продължава да смята, че не може да има реален ход на пенсионната реформа в България, докато се запазва преобладаващо разходопокривния характер на системата. Сивата икономика и нерегламентираните доходи у нас продължават да заемат значителен дял, тъй като разходите на част от бизнеса за оставане в светлата част са по-високи от тези в сенчестата. Към това трябва да се добави и фактът, че самите работници предпочитат да взимат повече пари "на ръка", защото им липсва стимул за осигуряване върху по-високи доходи заради преразпределителния характер на пенсионната система. Поради тази причина социалните осигуровки преобладаващо се приемат като чисти данъци – те не създават усещането, че гарантират в перспектива материално обезпечение в личен план. Заради нереформираната пенсионна система, ниските пенсии и техния неясен бъдещ размер социалните вноски се възприемат главно като изземване на доход от държавата, която по този начин лишава гражданите от възможността да инвестират собствените си пари за обезпечаване на собственото си бъдеще. Тази ситуация ще продължи и занапред, а сега предвижданите от правителството мерки единствено могат да смекчат проблемите в пенсионната система, но не и да ги решат трайно. Необходима е сериозна реформа на пенсионния модел и плавно преминаване от сегашната разходопокривна система, с преобладаващо държавно участие, към увеличаване на капиталонатрупващия дял пенсионна система. Положителните характеристики на капиталонатрупващия модел са многобройни, но най-важните от тях са свързани с повишаване на стимулите на гражданите да се осигуряват на база на реалните си доходи. При него има пряка връзка между личния принос на всеки осигуряващ се и размера на пенсията, която ще получава, защото колкото по-рано човек е започнал да се осигурява и колкото по-големи са вноските, които прави, толкова по-голяма ще е натрупаната сума по личната партида. По този начин пенсионните вноски престават да се приемат от осигурените за данък върху труда, който да води до увеличаване на данъчното бреме върху тях. В крайна сметка както в повечето сфери положителния отговор на проблемите трябва да се търси в провеждането на дългосрочни  реформи.