Позицията на БНД за:

НЗОК ще се опита да контролира болниците за намаляване на тяхната задлъжнялост

Проблемът с натрупването на дългове на държавните болници стои на дневен ред от дълги години. И в момента сме свидетели на натрупани вече 400 млн. лева задължения на лечебните заведение към доставчици, а само за първото тримесечие на годината преразходът на прогнозните бюджети вече е 9 млн. лв. Активността на новия директор на НЗОК за намиране на решение за голямата задлъжнялост на държавните болници заслужава адмирации. Едната от двете предложени мерки в тази посока – НЗОК да покрие преразходите на лечебните заведения за тримесечието, е стандартна мярка не изискваща никакъв реформистки подход и усилия. Втората предложена мярка е Касата да оказва пряка методическа помощ на болниците за по-добро управление на финансовите си ресурси в комбинация с директно наблюдение на финансовия поток в лечебните заведения и контрол как се разходват постъпилите от НЗОК средства. Ако въобще е възможно да се осигури подобен мащабен контрол предвид ограничения административен капацитет на Касата, то тази мярка дава частично решение на проблема. Освен това тя може да се разглежда като първата стъпка към поемането на пълния административен контрол върху лечебните заведения. След като касата не е политически независима и тъй като парите й се одържавявят, това пък е връщане на финансиране, сходно при системата Семашко. Преди всичко трябва да се има предвид основната причина за натрупването на сегашните задължения. Част от тези дългове са в резултат на лош мениджмънт, прилагане на корупционни практики и недобър контрол върху харченето на средства. Основната причина обаче е продължаващата и в момента дългогодишна държавна политика на недостатъчно финансиране с публични средства на широкия основен пакет от здравни дейности, покривани от НЗОК, без възможност за регламентирано доплащане от страна на пациентите. Понастоящем клиничните пътеки са финансирани средно с около 55 % от публични средства за здравеопазване (от здравно осигурителни вноски и държавен бюджет). От една страна този факт води до създаването на сериозен източник на напрежение между НЗОК и съсловните организации. От друга,мнозинството от българските граждани се поставят в ситуацията да доплащат индивидуално около 45 % от всяка медицинска дейност. Това се случва най-често кешово и „под масата" поради отсъствието на регламентирана възможност за това.Така голямата част от тези средства се декапитализират и болниците не се възползват от тях за финансиране на общата си дейност. В допълнение пациентите,които нямат финансова възможност, естествено биват лекувани особено в условията на спешност, без да доплащат и без никой да се интересува кой поема тези разходи. Това води до натрупване на дългове от страна на болниците. В заключение, сериозният проблем със задлъжнялостта на лечебните заведения не може да се реши просто с повече контрол. Необходима е воля за реформи в сектора на здравеопазването, започваща с повишаване на публичните средства за здравни дейности, актуализиране на касовите цени на клиничните пътеки (разбира се с идеята, че тази система трябва да бъде заменена с DRG), регламентиране на доплащането в приемлив размер, активизиране на фондовете за допълнително здравно осигуряване, създаване на специализиран фонд, допълващ здравното осигуряване на онези български граждани, които са доказано социално слаби и не могат да плащат своите допълнителни осигуровки и т.н.