Новини

11.12.2008

Реформите в българското здравеопазване са неизбежни

Предложенията на водещите специалисти в този сектор трябва да бъдат чути от управляващите

Необходими са стъпки към по-адекватно финансиране на здравеопазването, включително в посока въвеждане на доплащането.

В България държавата не изпълнява пълноценно дълга си към гражданите, отделяното финансиране на здравния сектор е твърде недостатъчно. Около тези позиции се обединиха участниците в кръглата маса на тема "Реформи в "резерва" – как се финансира българското здравеопазване чрез Бюджет 2009?", иницииран от доц. Атанас Щерев и организирана от представителите на ПГ на Българска нова демокрация.

"Държавата трябва да поеме своята част, а не само да прехвърля върху работещите все по-голяма вноска", заяви по време на дискусията икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов. "Трябва да е ясно за какви услуги точно достигат парите от здравните вноски и какво точно лечение покриват клиничните пътеки". Тази позиция защити бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова. "В Австрия публичните средства покриват 90% от лечението и 85% от цените на лекарства. В България тези проценти са съответно 55% и 37%. Всичко останало гражданите плащат кеш", поясни доц. Щерев.

Според бившия директор на МБАЛСМ "Пирогов" доц. Спас Спасков е необходимо да се въведе нов подход при правенето на здравна политика, при който да е ясно с какви средства се разполага и спрямо тях да се планират разходите.

"НЗОК определя една цена на дадената здравна услуга, а всяка болница решава колко да повиши крайната й стойност, за да финансира дейността си" – този механизъм за въвеждане на регламентирано доплащане представи Георги Ангелов. Според него трябва да се започне подготовка на процеса на приватизация на лечебните заведения, но той да е обвързан с търсенето на стратегически инвеститори.

Отделянето на над 400 млн. лева от здравноосигурителни вноски в резерв показва, че управляващите нямат ясна визия как тези средства могат да финансират системата. Това е замразяване на средства, нефункционално в ситуация на икономическа криза. Около това становище се обединиха д-р Стойчо Кацаров и д-р Бойко Пенков.

Замразяването на средства е престъпление, според д-р Димитър Петров. Той се вотивира с факта, че в Закона за здравеопазването конкретно е описано за какво се изразходват парите от здравни вноски и това не е трупането им в резерв.

Регламентиране на доплащането в българското здравеопазване е една от ключовите стъпки в посока системата на здравеопазването. Това е основният извод от анкетата, проведена сред поканените участници в кръглата маса. Те застават зад мнението, че публичното финансиране на здравеопазването не е достатъчно, а НЗОК не трябва да поддържа преходен остатък под формата на резерв. Според анкетираните експерти, тези средства трябва да се използват за здравеопазни дейности.