Новини
25.11.2017
Изказване на доц. Борислав Великов на форум, организиран от ДБГ и Фондация „Конрад Аденауер”
Уважаеми г-н Гайслер, уважаеми г-н Делчев и Зеленогорски, уважаеми приятели и съратници, дами и господа,
Приветствам днешната инициатива на ДБГ и на Реформаторския ни блок и заради възможността да поставя за пореден път и на пореден форум на вниманието на обществеността проблемите на изостаналите региони в стрната и по-конкретно на Северозападния ни край, който е с най-ниския БВП на човек от населението, с най-нисък стандарт и условия на живот в ЕС.
За сравнение, за последната година СЗ регион е продължил надолу с изоставането си спрямо другите региони, като БВП, произведен там, е намалял от 29 на 28% спрямо средноевропейския БВП, докато в София се е покачил от 99 на 107% спрямо средното ниво на БВП на ЕС.
Ако спешно не се предприеме целенасочена държавна политика за съживяването на Северозападния район, то тежките демографски и социални проблеми, дефицити и изкривявания на пазара на труда ще продължат да задълбочават различията и изоставането му.
Моята теза в последно време е, че трябва да използваме председателството на Съвета на ЕС, за да се разшири Съюзът и към Северозападна България, освен към Западните Балкани, ако се изразим метафорично. Тази позиция аз заявявам и поддържам при всеки възможен случай, когато участвам в работни и официални срещи, на които ме канят като председател на 39-то НС, народен представител три мандата на област Монтана и представител на РБ.
Като участник в политическия живот и представител на Монтана от 2001 г. насам аз познавам добре не само проблемите, но и всяка дупка по пътищата(някои от които съм запълнил лично с цимент!), както и почти поименно повечето от хората, останали да живеят по тоя край.
Сега ви предлагам като в машина на времето да ви върна назад, за да очертая проблемите и какво е направено и най-вече какво не е направено, за да бъдат те постепенно решавани.
След два последователни мандата 2001-2009 г. и прекъсване един мандат, приех да се кандидатирам отново и с подкрепата на може би най-успешния десен реформаторски кмет на община-областен център Златко Живков спечелих трети мандат заради каузата за съживяване на Северозападния ни край. Това е и моят личен приоритет.
При управлението на правителството на ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт, т.нар. кабинет „Борисов 2”, аз бях единственият народен представител в ПГ на РБ от този най-изостанал подрайон на Северозапада /по оста Видин, Монтана, Враца/ в 43-то НС. По инициатива на Парламентарната група на Реформаторския блок се организираха поредица от срещи на народните представители от Северозападна България (областите Видин, Враца и Монтана) от всички политически партии, представени в 43-то Народно събрание с участието на вицепремиери, министри, зам.-министри, областни управители, кметове, експерти. Целта на тези срещи бе да бъдат обсъдени проблемите на Северозападния регион и с общи усилия да се издигне по-нагоре като държавнически приоритет подготовката и реализирането на Стратегия за икономическо възстановяване и развитие на Северозападна България с план за действие, с цел преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на региона.
Спомням си, че тази поредица от срещи започна на 16 февруари 2015 г. в Монтана, с участието на г-жа Меглена Кунева и на министър Божидар Лукарски, където той представи икономическите приоритети на правителството с фокус върху насърчаване на икономическия растеж в Северозападен регион и преодоляване на регионалните диспропорции, които година по-късно дадоха своя измерим резултат – в пъти повече подадени и одобрени проекти за инвестиции и разкриване на работни места в СЗ заради създадените бонуси и преференции. (Тези дни чуваме за чувствително намаление на бонус-точките и дори за премахването им?!?)
За съжаление тогава не се реализира предложението ми за създаване на специална подкомисия към парламентарните комисии по регионално развитие и икономика, в която да участват 15-те народни представители от всички парламентарни групи, избрани от Видин, Монтана и Враца, за да са нещо като група за натиск за по-бързо законодателно уреждане на всичко необходимо, за да се случват по-бързо процесите на съживяване на изостаналите региони. Не успяхме да реализираме и нашата идея на РБ за създаване на специална Агенция за Северозапада, или поне специално звено в МИ, както предложи тогава министър Лукарски.
Все пак тези срещи бяха двигател на ускорено създаването на ЦИП за преодоляването на изоставането на СЗ, която беше готова към октомври 2015 г. В началото на 2016 година, въпреки трусовете в управляващата коалиция (свързани с действията на ДСБ) ГЕРБ и РБ стигнаха до съгласие за продължаване на съвместното си управление, като се внесат корекции в някои от приоритетните сфери и реформи в Програмната декларация, обхващаща 20 от най-чувствителните сфери на обществото и бе основата за "съставяне на проевропейско реформаторско правителство за стабилно развитие на България”. Моето лично убеждение като народен представител от РБ и позицията на партия Българска нова демокрация /БНД/, на която съм председател, тогава бе, че има смисъл да продължим да подкрепяме това управление само при условие, че големият партньор от ГЕРБ приеме времеви график за реални реформи, включително и за предложените лично от мен, които засягат основно именно ускоряването на мерките за съживяване на Северозапада и промени в сферата на образованието, които според мен са ключови за растежа в дългосрочен план. Предложих в тази декларация, да се включи финансово обезпечаване за дейности още през 2016 г. по целенасочената програма за съживяване на Северозападна България и Родопите, каквото не беше предвидено в бюджета за 2016 година. В сферата на образованието пък настоявах за промени в Закона за професионалното образование(ако не и за нов закон), които да разпишат ясно възможност за създаване на държавни професионални колежи, първият пилотен от които да бъде в Монтана, което ще подобри връзката бизнес-образование и ще помага за преодоляването на дефицита на фона на висока безработица да има недостиг на кадри в много професии, което отказва инвеститорите да идват тук. Тогава и Министерството на икономиката, и министър Лукарски обявиха пет основни приоритета, по които ще работят в мандата си, като петият бе свързан с подобряване на връзката между образование, пазара на труда и бизнеса, което да постигнем чрез промени в моделите на професионалното образование.
Предложих на премиера Борисов да положим всички възможни усилия пред Брюксел да издействаме обособяване на подрайон Видин, Монтана и Враца в Северозападния район за планиране, който иначе освен трите области включва и по-развитите икономически Плевен и Ловеч. С това обособяване биха могли да се дадат допълнителни преференции за инвеститорите във Видин, Монтана и Враца.
Самият Борисов изрази мнението си от парламентарната трибуна в отговор на мое питане, че освен по европейски програми, Видин, Монтана и Враца се нуждаят и от целева субсидия. И ни информира, че е възложил на министрите да мислят и в рамките на 2016 или през 2017 г. щял да се създаде фонд от 100-150 милиона лева за СЗ, Родопите, и Странджа като целева държавна субсидия.
Изцяло в посока целенасочена подкрепа за изостаналите региони и с активната роля на председателя на съответната комисия в 43-тото НС Найден Зеленогорски направихме изменения в Закона за регионалното развитие, приет и обнародван на 10 февруари 2016 г., като добавихме текстове, които засягат основно и издигат като приоритет изостаналите региони и дават законова възможност за провеждането на държавна политика за преодоляването изоставането им.
От името на ПГ на РБ предложихме пълно съдействие за придвижване в пленарна зала на промени в законите, засягащи пряко или косвено съживяването на СЗ, свързани с данъчни облекчения или с образование, с мерки за осигуряване на работа и жилища на млади специалисти за тези региони, които са само малка част от предвидените в тази програма мерки за съживяване на нашия край.
Готовата ЦИП беше внесена, обсъдена и приета в Съвета за развитие. Това е разширеният състав на народните представители и министри от партиите, подкрепящи коалиционното управление тогава.
Мога да припомня, че ЦИП за СЗ предвижда мерки, насочени пряко към бизнеса – освобождаване от корпоративен данък печалба, безлихвени кредити и субсидии за покриване на лихви по кредити. До 2020 година са включени мерки за привличане на специалисти, осигуряване за тях на 1000 жилища за 50 милиона лева и условия за работа, развитие на професионалните гимназии и разкриване на висше училище за осигуряване на кадри. Програмата е структурирана в три раздела: „Съживена икономика”, „Укрепен човешки ресурс” и „Инфраструктура и екология”. По тези стратегически цели са разгледани 549 проекта за Северозападна България на ориентировъчна стойност над 5 милиарда лева. Одобрените по програмата проекти ще се финансират с целеви средства от бюджета, от европейските фондове и чрез публично-частно партньорство. В програмата са включени големи инфраструктурни проекти на обща стойност приблизително 1,8 млрд. лева. Сред десетте инвестиционни проекта в раздел „Съживена икономика” са тези за модернизацията на четирилентов път Видин – София, разширяване на Северната индустриална зона на Видин и цели пет мерки и големи проекти за Лом. За след 2020 година е заложено реализирането на проекти от така наречената „банка идеи”, които още не са във вид на готови проекти, като най-значимият за нас е тунелът под Петрохан.
На 13 юни 2016 година на поредната ни разширена среща (тогава във Враца) министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова заяви, че ЦИП ще влезе в бюджета за 2017 година. Тя беше цитирана от много медии, както и официално обещанието й беше публикувано на страницата на Единния информационен портал на Структурните фондове на ЕС.
...........
На 14 ноември 2016 година правителството депозира оставката си, а на 25 януари 2017 г. беше последното му заседание.
Въпреки настояването на РБ ЦИП за СЗ да бъде приета на заседание на МС с особен приоритет преди края на кабинета, то това не се случи до последното му заседание на 25.01.2017 г.
НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО И ДО ДНЕС.
При положение, че има готова разработена програма от 2015 г. тя не е приета въпреки обещанията до днес. И вече в две поредни години – за 2016 и 2017 г. нямаме заложени целеви средства в бюджета, а най-лошото е, че няма заложени и за 2018 г. Да предположим, че за идната година това теоретично все още е възможно да се поправи, но нека се запитаме защо се отложи приемането на целенасочена политика за Северозапада и останалите изостанали региони? Къде се “замете” програмата?!? В политическата програма на ГЕРБ (2017 г.) ЦИП съществува, но не и в управленската ГЕРБ-ОП!?!). Правителството сега повтаря формАта си в двойна коалиция, без РБ? Факт. Дали има някаква връзка нека всеки сам за себе си прецени.
По ЦИП преди година бяха предвидени целеви 565 млн. лв. за 51 общини от СЗ и др. слаборазвити райони. Изглежда, че те пак ще се дадат, но не по прозрачните критерии на ЦИП, а според показателя „наши” и „ваши” !
Затова от РБ ще настояваме да се актуализира и приеме от МС ЦИП с особено ударение върху подпомагането на СЗ в усвояването на европейски средства по различните оперативни програми. (Десет бонус-точки е абсолютният минимум!)
И ще продължим ежеседмично, ежемесечно, при всеки подходящ повод да питаме: А Северозапада, господа управляващи?!? А Северозапада!?!